12 окт. 2021 г., 23:07

Момичето с божествена плитка

1.1K 0 0

Тя имаше плитка от дълга коса

която земята почти да достига.

И сутрин я миеше с капки роса,

лъч слънчев след туй да я сплита.

 

Отминаха дните на младостта,

тъй бързо, а трябваше да е вечна.

Но спомен за нея остана сега,

там някъде във вселена далечна.

 

Животът тече си, семейство, деца,

а работа трудна и скапваше дните.

И чувстваше тежка тя тази коса,

и болка в снагата та чак до гърдите.

 

Решение трудно бе взела сега,

косата прекрасна тя да отреже.

Изми я привечер с последна сълза,

а сетне остави нощта да я среже.

 

Сега е стандартно със къса коса,

животът тече си тъй леко, банално.

Понякога нощем изважда я тя

и нежно я гали през сълзите жални.

 

А днес гледа своята дъщеря,

със плитка достигаща до земята.

Девойка прекрасна със нежна снага,

тя плитката своя с любов си премята.

 

И сети се мигом, ще дойде денят,

плитката своя в сълзи ще отреже.

Обзе я отново онази всесилна тъга,

а мъка я давеше с болката режеща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...