12.10.2021 г., 23:07

Момичето с божествена плитка

1.1K 0 0

Тя имаше плитка от дълга коса

която земята почти да достига.

И сутрин я миеше с капки роса,

лъч слънчев след туй да я сплита.

 

Отминаха дните на младостта,

тъй бързо, а трябваше да е вечна.

Но спомен за нея остана сега,

там някъде във вселена далечна.

 

Животът тече си, семейство, деца,

а работа трудна и скапваше дните.

И чувстваше тежка тя тази коса,

и болка в снагата та чак до гърдите.

 

Решение трудно бе взела сега,

косата прекрасна тя да отреже.

Изми я привечер с последна сълза,

а сетне остави нощта да я среже.

 

Сега е стандартно със къса коса,

животът тече си тъй леко, банално.

Понякога нощем изважда я тя

и нежно я гали през сълзите жални.

 

А днес гледа своята дъщеря,

със плитка достигаща до земята.

Девойка прекрасна със нежна снага,

тя плитката своя с любов си премята.

 

И сети се мигом, ще дойде денят,

плитката своя в сълзи ще отреже.

Обзе я отново онази всесилна тъга,

а мъка я давеше с болката режеща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...