Момичето с малинените устни

23 feb 2013, 20:12

Poesía » De amor

788 0 5

Тази странна мистерия

кой нарече съдба,

кой посочва пътека

със цветя или с рани...

Рой въпроси прииждат

като птици в съня

и превръщат сърцето ми

в жива камбана!

Гледам в мрака навън

как дъждецът ръми,

връз стъклото студено

моя образ рисува –

но боите се стичат!

Две горещи очи –

кораб с бели платна –

в тъмнината отплува...

Да ме върне при теб,

бърза, бърза назад –

при момичето бяло,

със малинени устни,

на брега на морето...

в най-щастливия свят,

който с много любов

някой ден ще напусна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.