Feb 23, 2013, 8:12 PM

Момичето с малинените устни

  Poetry » Love
912 0 5

Тази странна мистерия

кой нарече съдба,

кой посочва пътека

със цветя или с рани...

Рой въпроси прииждат

като птици в съня

и превръщат сърцето ми

в жива камбана!

 

Гледам в мрака навън

как дъждецът ръми,

връз стъклото студено

моя образ рисува –

но боите се стичат!

Две горещи очи –

кораб с бели платна –

в тъмнината отплува...

 

Да ме върне при теб,

бърза, бърза назад –

при момичето бяло,

със малинени устни,

на брега на морето...

в най-щастливия свят,

който с много любов

някой ден ще напусна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...