Момичето с малинените устни
Тази странна мистерия
кой нарече съдба,
кой посочва пътека
със цветя или с рани...
Рой въпроси прииждат
като птици в съня
и превръщат сърцето ми
в жива камбана!
Гледам в мрака навън
как дъждецът ръми,
връз стъклото студено
моя образ рисува –
но боите се стичат!
Две горещи очи –
кораб с бели платна –
в тъмнината отплува...
Да ме върне при теб,
бърза, бърза назад –
при момичето бяло,
със малинени устни,
на брега на морето...
в най-щастливия свят,
който с много любов
някой ден ще напусна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
