Момичето с очите резедави....
Нима бях аз?
... Белегът, който ти оставих
в потаен час....
Дръвчето с вишневите клони....
Нима цъфти?
... Въздишка лятото отрони
и тръгна ти....
Септември с есенния вятър.....
Нима вали?
Напразно търся под листата
аз две следи...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
мила Нина, най-сърдечно..