6 oct 2008, 6:41

Момини неволи 

  Poesía » De amor
879 0 37

Целуна ни Луната по челото.
В онази нощ със милион звезди.
Показа ни погрешната посока,
където ни деляха висоти...

*******
В къдриците на дивото мълчание,
преливащи от буйни урагани,
Луната като призрачно сияние
навярно бе решила да остане.

С изгарящи остатъци от лято,
през призмата на счупено сърце,
нагниващото и самотно ято
куцукаше на кривите криле.

Замръкваха златистите окови
под сребърното ложе на небето.
Прераждаха се в момини неволи
пречупените сенки на поета.


© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??