6.10.2008 г., 6:41 ч.

Момини неволи 

  Поезия » Любовна
820 0 37

Целуна ни Луната по челото.
В онази нощ със милион звезди.
Показа ни погрешната посока,
където ни деляха висоти...

*******
В къдриците на дивото мълчание,
преливащи от буйни урагани,
Луната като призрачно сияние
навярно бе решила да остане.

С изгарящи остатъци от лято,
през призмата на счупено сърце,
нагниващото и самотно ято
куцукаше на кривите криле.

Замръкваха златистите окови
под сребърното ложе на небето.
Прераждаха се в момини неволи
пречупените сенки на поета.


© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??