6 may 2005, 19:44

Монах

  Poesía
1.1K 0 0

          В старата обител скромно, тихо ти живееш,

         отдал сърцето и душата си завинаги на Бога...

         Отхвърлил тленното – за блясък не милееш.

         И молиш се на Него до пълна изнемога.

 

         И чудя се какви слова отправяш ти горещи,

         очакваш ли да стане чудо -  велико и голямо?

         Дали молитвите ти чуват само догарящите свещи,

         а Той гледа те само от иконата кротко и нямо?

 

         Не зная...Но помоли го днес мен да ме предпази

         от всяко зло чувство и мисъл, и човешката злоба!

         Не искам в мен да се вихрят на мътни талази

         чувства черни, стремежи за тлен - до края и гроба!

        

         И дано Той чуе молитвата ти толкова гореща

         и прати знак на благосклонност в миг един.

         И ако някой някого с любов и радост го посреща,

         ще знам – чудото е станало! Амин!

          

         07.01.2005 г.

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...