6.05.2005 г., 19:44

Монах

1.1K 0 0

          В старата обител скромно, тихо ти живееш,

         отдал сърцето и душата си завинаги на Бога...

         Отхвърлил тленното – за блясък не милееш.

         И молиш се на Него до пълна изнемога.

 

         И чудя се какви слова отправяш ти горещи,

         очакваш ли да стане чудо -  велико и голямо?

         Дали молитвите ти чуват само догарящите свещи,

         а Той гледа те само от иконата кротко и нямо?

 

         Не зная...Но помоли го днес мен да ме предпази

         от всяко зло чувство и мисъл, и човешката злоба!

         Не искам в мен да се вихрят на мътни талази

         чувства черни, стремежи за тлен - до края и гроба!

        

         И дано Той чуе молитвата ти толкова гореща

         и прати знак на благосклонност в миг един.

         И ако някой някого с любов и радост го посреща,

         ще знам – чудото е станало! Амин!

          

         07.01.2005 г.

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...