6.05.2005 г., 19:44 ч.

Монах 

  Поезия
907 0 0
В старата обител скромно, тихо ти живееш,
отдал сърцето и душата си завинаги на Бога...
Отхвърлил тленното – за блясък не милееш.
И молиш се на Него до пълна изнемога.
И чудя се какви слова отправяш ти горещи,
очакваш ли да стане чудо - велико и голямо?
Дали молитвите ти чуват само догарящите свещи,
а Той гледа те само от иконата кротко и нямо?
Не зная...Но помоли го днес мен да ме предпази
от всяко зло чувство и мисъл, и човешката злоба!
Не искам в мен да се вихрят на мътни талази
чувства черни, стремежи за тлен - до края и гроба! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??