2 jul 2008, 15:30

Монах 

  Poesía
748 0 23

Омразата бе силна, не беше той такъв,

и ноктите му черни кат мрачни остриета,

в душата зейна рана и бликна тъмна кръв,

камата и се вряза в сърцето на поета.

И вече полумъртъв - изпаднал в бездихание,

гласът му се превърна в шепот на монах,

 и смесица от радост, и стенание -

пред мисълта - дали да си поеме дъх?

А ярка светлина вглъби се някак в мрака,

скрита зад листата - държаща огнен сноп,

тя с поглед хвърли своята позлата,

почувства се сякаш изпълзял от гроб.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??