Монах
Омразата бе силна, не беше той такъв,
и ноктите му черни кат мрачни остриета,
в душата зейна рана и бликна тъмна кръв,
камата и се вряза в сърцето на поета.
И вече полумъртъв - изпаднал в бездихание,
гласът му се превърна в шепот на монах,
и смесица от радост, и стенание -
пред мисълта - дали да си поеме дъх?
А ярка светлина вглъби се някак в мрака,
скрита зад листата - държаща огнен сноп,
тя с поглед хвърли своята позлата,
почувства се сякаш изпълзял от гроб.
© Димитър Димчев All rights reserved.
