Jul 2, 2008, 3:30 PM

Монах 

  Poetry
686 0 23

Омразата бе силна, не беше той такъв,

и ноктите му черни кат мрачни остриета,

в душата зейна рана и бликна тъмна кръв,

камата и се вряза в сърцето на поета.

И вече полумъртъв - изпаднал в бездихание,

гласът му се превърна в шепот на монах,

 и смесица от радост, и стенание -

пред мисълта - дали да си поеме дъх?

А ярка светлина вглъби се някак в мрака,

скрита зад листата - държаща огнен сноп,

тя с поглед хвърли своята позлата,

почувства се сякаш изпълзял от гроб.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??