2.07.2008 г., 15:30 ч.

Монах 

  Поезия
684 0 23

Омразата бе силна, не беше той такъв,

и ноктите му черни кат мрачни остриета,

в душата зейна рана и бликна тъмна кръв,

камата и се вряза в сърцето на поета.

И вече полумъртъв - изпаднал в бездихание,

гласът му се превърна в шепот на монах,

 и смесица от радост, и стенание -

пред мисълта - дали да си поеме дъх?

А ярка светлина вглъби се някак в мрака,

скрита зад листата - държаща огнен сноп,

тя с поглед хвърли своята позлата,

почувства се сякаш изпълзял от гроб.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??