МОНАХ
Отчаян от всички светски неволи,
най-накрая станал монах.
В манастира решил да потърси утеха,
свойто сърце да опази от грях.
С догаряща свещ и кандило в ръка
той подтискал тайно нагона.
С монашеска вяра, но със светска душа,
гледал влюбено всяка икона.
Криел под расото свойто сърце,
но сърцето за светски живот закопняло.
В гърдите немирно биело то.
Кръвта закипяла в мъжкото тяло.
Щом свещта догоряла, изтляло кандилото,
той решил да не бъде вече монах.
Манастира загърбил, разлюбил иконите.
Осъзнал, че животът е грях.
Осъзнал, че решиш ли на бога да служиш,
са ти нужни душа и сърце.
Средно място във вярата няма!
Има твърдо "Да" или "Не"!
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
Поздрав и успех! (С поредната стихосбирка)!