27 feb 2008, 0:27

Монах

  Poesía » Otra
602 0 8
 

МОНАХ

 

Отчаян от всички светски неволи,

най-накрая станал монах.

В манастира решил да потърси утеха,

свойто сърце да опази от грях.

 

С догаряща свещ и кандило в ръка

той подтискал тайно нагона.

С монашеска вяра, но със светска душа,

гледал влюбено всяка икона.

 

Криел под расото свойто сърце,

но сърцето за светски живот закопняло.

В гърдите немирно биело то.

Кръвта закипяла в мъжкото тяло.

 

Щом свещта догоряла, изтляло кандилото,

той решил да не бъде вече монах.

Манастира загърбил, разлюбил иконите.

Осъзнал, че животът е грях.

 

Осъзнал, че решиш ли на бога да служиш,

са ти нужни душа и сърце.

Средно място във вярата няма!

Има твърдо "Да" или "Не"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...