27.02.2008 г., 0:27

Монах

599 0 8
 

МОНАХ

 

Отчаян от всички светски неволи,

най-накрая станал монах.

В манастира решил да потърси утеха,

свойто сърце да опази от грях.

 

С догаряща свещ и кандило в ръка

той подтискал тайно нагона.

С монашеска вяра, но със светска душа,

гледал влюбено всяка икона.

 

Криел под расото свойто сърце,

но сърцето за светски живот закопняло.

В гърдите немирно биело то.

Кръвта закипяла в мъжкото тяло.

 

Щом свещта догоряла, изтляло кандилото,

той решил да не бъде вече монах.

Манастира загърбил, разлюбил иконите.

Осъзнал, че животът е грях.

 

Осъзнал, че решиш ли на бога да служиш,

са ти нужни душа и сърце.

Средно място във вярата няма!

Има твърдо "Да" или "Не"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...