27.02.2008 г., 0:27

Монах

594 0 8
 

МОНАХ

 

Отчаян от всички светски неволи,

най-накрая станал монах.

В манастира решил да потърси утеха,

свойто сърце да опази от грях.

 

С догаряща свещ и кандило в ръка

той подтискал тайно нагона.

С монашеска вяра, но със светска душа,

гледал влюбено всяка икона.

 

Криел под расото свойто сърце,

но сърцето за светски живот закопняло.

В гърдите немирно биело то.

Кръвта закипяла в мъжкото тяло.

 

Щом свещта догоряла, изтляло кандилото,

той решил да не бъде вече монах.

Манастира загърбил, разлюбил иконите.

Осъзнал, че животът е грях.

 

Осъзнал, че решиш ли на бога да служиш,

са ти нужни душа и сърце.

Средно място във вярата няма!

Има твърдо "Да" или "Не"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...