27 февр. 2008 г., 00:27

Монах

601 0 8
 

МОНАХ

 

Отчаян от всички светски неволи,

най-накрая станал монах.

В манастира решил да потърси утеха,

свойто сърце да опази от грях.

 

С догаряща свещ и кандило в ръка

той подтискал тайно нагона.

С монашеска вяра, но със светска душа,

гледал влюбено всяка икона.

 

Криел под расото свойто сърце,

но сърцето за светски живот закопняло.

В гърдите немирно биело то.

Кръвта закипяла в мъжкото тяло.

 

Щом свещта догоряла, изтляло кандилото,

той решил да не бъде вече монах.

Манастира загърбил, разлюбил иконите.

Осъзнал, че животът е грях.

 

Осъзнал, че решиш ли на бога да служиш,

са ти нужни душа и сърце.

Средно място във вярата няма!

Има твърдо "Да" или "Не"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...