Feb 27, 2008, 12:27 AM

Монах

  Poetry » Other
600 0 8
 

МОНАХ

 

Отчаян от всички светски неволи,

най-накрая станал монах.

В манастира решил да потърси утеха,

свойто сърце да опази от грях.

 

С догаряща свещ и кандило в ръка

той подтискал тайно нагона.

С монашеска вяра, но със светска душа,

гледал влюбено всяка икона.

 

Криел под расото свойто сърце,

но сърцето за светски живот закопняло.

В гърдите немирно биело то.

Кръвта закипяла в мъжкото тяло.

 

Щом свещта догоряла, изтляло кандилото,

той решил да не бъде вече монах.

Манастира загърбил, разлюбил иконите.

Осъзнал, че животът е грях.

 

Осъзнал, че решиш ли на бога да служиш,

са ти нужни душа и сърце.

Средно място във вярата няма!

Има твърдо "Да" или "Не"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...