10 mar 2008, 7:44

Монаси, момиче и... кал. И... (Из цикъла притчи)

1.2K 0 18

               *          *          * 

 Монаси, момиче и... кал

 

 

Два монаха по пътя вървели,

валял дъжд, размеквал пръстта,

на пътя младо момиче съзрели

да се мъчи да прескочи калта.

Единият, бил по-напЕт,

взел я в ръце и я вдигнал,

пренесъл, оставил я и продължили напред,

а другият, даже не мигнал...

Стигнали по-късно до манастира,

а другият все тъй мълчал,

нещо, не му давало мира,

накрая продумал - не издържал:

- Какво направи, млади монахо,

монаси не докосват жена,

а ти дори без никаква плахост,

я взе на ръце във калта?...

- С това ли съзнанието свое си мътиш

и разрешаваш загадки и ребуси,

аз момичето... отдавна оставих на пътя,

а ти... все още го носиш във себе си...

 

                 *          *          *

                 *          *          *

 

Старите дрехи

 

Императорът имал учител,

а учителят дрипави дрехи

и в тази Имперска обител

го учел да жъне успехи...

Един ден Императорът - за утеха

на учителя дал три жълтици:

- Иди си купи нови дрехи

с тези златни парици...

Поклонил се учителят и излязъл,

на другия ден дошъл да го учи...

- Пак в старите дрехи?! - императорът казал,

не си ли купи, какво се случи?!...

Не, Ваше Величество, купих одежди,

и по-щастлив бе за мен този ден,

но... ги раздадох на бедни с надеждата

да са богати и те като мен...

Императорът леко приседнал на стола

и замислен в него притихнал,

едва забелязал таз истина гола...

Погледнал учителя и... се усмихнал!...

 

              *          *          *

              *          *          *

 

Играта на рибите

 

Вървели Мъдрец и негов приятел,

вървели те край реката.

- Виж, не е ли обаятелно,

как рибите се забавляват в водата?...

- Да не би да си риба, Мъдрецо, че знаеш,

дали те се забавляват в водата?!...

- Че ти, да не си Аз, че да знаеш,

какво Аз знам за... рибите в реката?...

 

 

               *          *          *

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...