Монаси, момиче и... кал. И... (Из цикъла притчи)
* * *
Монаси, момиче и... кал
Два монаха по пътя вървели,
валял дъжд, размеквал пръстта,
на пътя младо момиче съзрели
да се мъчи да прескочи калта.
Единият, бил по-напЕт,
взел я в ръце и я вдигнал,
пренесъл, оставил я и продължили напред,
а другият, даже не мигнал...
Стигнали по-късно до манастира,
а другият все тъй мълчал,
нещо, не му давало мира,
накрая продумал - не издържал:
- Какво направи, млади монахо,
монаси не докосват жена,
а ти дори без никаква плахост,
я взе на ръце във калта?...
- С това ли съзнанието свое си мътиш
и разрешаваш загадки и ребуси,
аз момичето... отдавна оставих на пътя,
а ти... все още го носиш във себе си...
* * *
* * *
Старите дрехи
Императорът имал учител,
а учителят дрипави дрехи
и в тази Имперска обител
го учел да жъне успехи...
Един ден Императорът - за утеха
на учителя дал три жълтици:
- Иди си купи нови дрехи
с тези златни парици...
Поклонил се учителят и излязъл,
на другия ден дошъл да го учи...
- Пак в старите дрехи?! - императорът казал,
не си ли купи, какво се случи?!...
Не, Ваше Величество, купих одежди,
и по-щастлив бе за мен този ден,
но... ги раздадох на бедни с надеждата
да са богати и те като мен...
Императорът леко приседнал на стола
и замислен в него притихнал,
едва забелязал таз истина гола...
Погледнал учителя и... се усмихнал!...
* * *
* * *
Играта на рибите
Вървели Мъдрец и негов приятел,
вървели те край реката.
- Виж, не е ли обаятелно,
как рибите се забавляват в водата?...
- Да не би да си риба, Мъдрецо, че знаеш,
дали те се забавляват в водата?!...
- Че ти, да не си Аз, че да знаеш,
какво Аз знам за... рибите в реката?...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
