Монголия

Ти си младият ловец от степта,

От рамото ти дебне хищен орел,

Очите ти, две остриета на кинжал,

Се взират в недостижимия предел.

Ти си красивият ловец от степта,

Стиснатите устни, скулите от мед,

Конят ти нервно тъпче с крака,

Изпъва шия, готов да хукне напред.

Ти си дивият ловец от степта,

Рунтавата шапка, кехлибарено лице,

И цялата вселена гледа само теб сега,

И не трепва готовият за атака орел.

Ти си великият ловец от степта,

Верният син на славните предци,

И само след миг ще дадеш сигнал,

И тримата в едно ще полетите.

Аз след теб ще събирам прах и пера,

Ще плъзвам длан по лицето ти, косите,

Ще милвам разперените орлови крила,

Ще целувам летящите конски копита.

Ще връхлитам, ще удрям и свистя,

Ще бруля и хапя до кръв устата ти,

Защото ти си ловецът от степта,

А аз... аз съм просто вятърът.