29.02.2016 г., 18:03 ч.

Монголия 

  Поезия » Друга
335 0 0
Ти си младият ловец от степта,
От рамото ти дебне хищен орел,
Очите ти, две остриета на кинжал,
Се взират в недостижимия предел.
Ти си красивият ловец от степта,
Стиснатите устни, скулите от мед,
Конят ти нервно тъпче с крака,
Изпъва шия, готов да хукне напред.
Ти си дивият ловец от степта,
Рунтавата шапка, кехлибарено лице,
И цялата вселена гледа само теб сега,
И не трепва готовият за атака орел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Предложения
: ??:??