Feb 29, 2016, 6:03 PM

Монголия 

  Poetry » Other
333 0 0
Ти си младият ловец от степта,
От рамото ти дебне хищен орел,
Очите ти, две остриета на кинжал,
Се взират в недостижимия предел.
Ти си красивият ловец от степта,
Стиснатите устни, скулите от мед,
Конят ти нервно тъпче с крака,
Изпъва шия, готов да хукне напред.
Ти си дивият ловец от степта,
Рунтавата шапка, кехлибарено лице,
И цялата вселена гледа само теб сега,
И не трепва готовият за атака орел. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Random works
: ??:??