9 jul 2012, 17:13

Моника 

  Poesía » Otra
720 0 2

                                                          Добър ден аз съм секирата

 

                                                          Хъмммм този момент предстоеше

                                                          Един вид пред себе си стоеше

                                                          Някак неистово  

                                                          Шегобийско стоеше

                                                          Какво ще пиеш

 

                                                          Аз не употребявам измама

                                                          Аз съм Аз

 

                                                          Добре ама аз съм готов да поспорим

                                                          Така щото съм изправен

                                                          Не е ли по-добре да легна

                                                          По-подходящо е някак

 

                                                          Никога не имало значение 

 

                                                          Ако приемем че си права

                                                          Значи то аз този дето изсипва ведрото

                                                          Върху главите на подлистниците

                                                          Някак трябва да си променя положението

                                                          Така де

 

                                                           Аз не задавам въпроси 

 

                                                           Ама на мене вратът ми е много дебел

                                                           Остави че и глава си имам

                                                           То и какъв адресат може да съм

                                                            Ето от вчера пием с неправдата

 

                                                            Мълчиш а

                                                            Мълчиш

                                                             Ти май нещо чакаш  

 

                                                             Аз чакам 

 

 

                                                            Виж сега

                                                            Аз дори не съм прав ред

                                                            Накъсан съм до спорадичност

                                                            А пътят  ми е като крокодилска кожа

                                                            Сърце си имам и му е зимно

                                                            Душа сънувам ама е димна

                                                            А пък съседът ми е един махмурлия

                                                            Грешка някаква е станала   

 

                                                          

                                                            Аз не греша

 

 

                                                        А изключенията

                                                        Къде ще горят те и тихите им съдби

                                                        Къде ще плачат въжделенията

                                                        И как ще се усмихва кактусът

                                                        Без инвалидния си стол

                                                        Това поне кажи  

 

                                                        

                                                        Аз не съм изречение

 

                       

                                                        Да да да

                                                        Ама тука те хванах

                                                        Виждам аз накъде бие камбаната

                                                        Виждам как светът те е наточил

                                                        Виждам скиталеца в очите на утрото

                                                        Виждам

 

                                                       

                                                         Аз нямам очи

 

 

                                                         Хубаво де 

                                                         Ще те наричам Моника

                                                         Ще те напомням преди да си ида

                                                         Ще те поискам учуден

                                                         И ще те влюбя поне три пъти

                                                         После ще те изям непринудено

 

                                                         

                                                         Аз нямам име Аз съм секирата

 

                                   

                                                          И какво сега бе Моника какво

                                                          Имам лопата и пръст

                                                          Не поправям написаното

                                                          Не ридаят вече буквите

                                                          Кучето ми скоро умря

                                                          Циганите пият в най-циганския празник

                                                          Какво си се захванала с мен

 

                                  

                                                           Аз нямам уши

 

 

                                                            Ами то на Градинаря уши не му трябват

                                                            Той може да претворява

                                                             Да

                                                             Да претворява по закон

                                                              Остави ме до болното цвете

                                                              Аз искам да не желая

                                                              Аз мога да съм слаб

                                                              Аз мога

                                                                

                                                             * * *

          

                                                               Добър свят изслушай секирата

                                              

                                                               Нас трябва да ни боли 

                                                                                               3.6.2008г.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??