jollyroger (Коста Качев)
1543 16
10 sept 2021, 21:21

Монолог 

  Poesía » De amor
278 2 3

Монолог

(каприз)

 

Тръгна си... Не се сбогува –

охладняла от Страстта...

В необята отпътува

и отмъкна Любовта...

 

Но не знам: в какво ли сбърках,

че останах не разбран...

А сърцето се побърка –

бие като барабан...

 

Та му викам на Сърцето:

- Спри бе лудньо, не тупти,

не разбивай тия клети

мир не помнещи гърди!...

 

Знаеш ли ти колко много

има хубави жени

и съвсем не гледат строго –

някоя ще те плени́!..

 

Та така де, що е тоя

ритъм на задъхан кон?...

Питам: Можеш ли от своя

да избягаш вълнолом?...

 

Можеш, можеш щурчо мили,

пълен е Светът с любов –

само ти да имаш сили

да забиеш с ритъм нов!...

 

Кой от мъка е прокопсал,

кой във скръб е преживял –

този свят е нескопосан,

но с Любов е оцелял!...

 

...Ех - и сам да се живее

може, даже Купидон

уж за любовта милее,

а е без жена и дом,

 

но... за тебе ще намеря

най-красивата жена –

казаха ми, че Венера

още си била сама!...

 

10.09.2021.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мда, Венера влиза в Скорпион...
  • “…без жена и дом” Доста показателно, а Вие, Господин Писателю, доста сте наблюдателен! Страхотна творба!
  • "Спри бе лудньо, не тупти,"
Propuestas
: ??:??