Монолог
Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува
и отмъкна Любовта...
Но не знам: в какво ли сбърках,
че останах не разбран...
А сърцето се побърка –
бие като барабан...
Та му викам на Сърцето:
- Спри бе лудньо, не тупти,
не разбивай тия клети
мир не помнещи гърди!...
Знаеш ли ти колко много
има хубави жени
и съвсем не гледат строго –
някоя ще те плени́!..
Та така де, що е тоя
ритъм на задъхан кон?...
Питам: Можеш ли от своя
да избягаш вълнолом?...
Можеш, можеш щурчо мили,
пълен е Светът с любов –
само ти да имаш сили
да забиеш с ритъм нов!...
Кой от мъка е прокопсал,
кой във скръб е преживял –
този свят е нескопосан,
но с Любов е оцелял!...
...Ех - и сам да се живее
може, даже Купидон
уж за любовта милее,
а е без жена и дом,
но... за тебе ще намеря
най-красивата жена –
казаха ми, че Венера
още си била сама!...
10.09.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
"Спри бе лудньо, не тупти,"