26 mar 2007, 22:00

Монолог

  Poesía
893 0 11

 

 

Страх ли те е да показваш чувства,

че само в стих им даваш път,

само в стих душата ти напускат

и свободни само в римите летят?

 

Страх ли те е да покажеш кой си,

онзи, чувственият и раним,

криещ се зад безразлични пози,

корав, железен, несломим?

 

Страх ли те е да ги пуснеш вътре,

да разкриеш пъстрия си свят,

имитирайки, че там е мъртво

и черни демони летят?

 

Страх ли те е да покажеш пътя,

водещ към копнеещо сърце

и всеки опит яростно отблъскваш,

да го достигнат чуждите ръце?

 

Страх ли те е да си отговориш

на въпросите, зададени от теб самия,

очи за истината да отвориш,

страх ли те е, че във себе си така се криеш?

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна творба!!!! Страшно ми напомня на текстовете на Crematory!!!!! Хиляди поздрави!!!!!!!
  • Понякога, колкото и истински да е, човек се бои да разголи душата си...
    Много хубав стих, Деяне! Хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря ви. В действителност обичам да се ръчкам в себе си. Може би точно това ръчкане "пробуди" онзи, другият в мен, от миналото. Но все пак е истинно и ми костваше доста смелост за да го публикувам.
    Благодаря ви отново за коментарите.
  • Аз наява и в стиховете си съм една и съща. Не ме е страх да бъда себе си.
    А стихът ти е наистина хубав!
    Поздравления!
    Не се страхувай!
  • Наистина хубав стих си написал, Деяне!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...