26 mar 2007, 22:00

Монолог

  Poesía
892 0 11

 

 

Страх ли те е да показваш чувства,

че само в стих им даваш път,

само в стих душата ти напускат

и свободни само в римите летят?

 

Страх ли те е да покажеш кой си,

онзи, чувственият и раним,

криещ се зад безразлични пози,

корав, железен, несломим?

 

Страх ли те е да ги пуснеш вътре,

да разкриеш пъстрия си свят,

имитирайки, че там е мъртво

и черни демони летят?

 

Страх ли те е да покажеш пътя,

водещ към копнеещо сърце

и всеки опит яростно отблъскваш,

да го достигнат чуждите ръце?

 

Страх ли те е да си отговориш

на въпросите, зададени от теб самия,

очи за истината да отвориш,

страх ли те е, че във себе си така се криеш?

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна творба!!!! Страшно ми напомня на текстовете на Crematory!!!!! Хиляди поздрави!!!!!!!
  • Понякога, колкото и истински да е, човек се бои да разголи душата си...
    Много хубав стих, Деяне! Хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря ви. В действителност обичам да се ръчкам в себе си. Може би точно това ръчкане "пробуди" онзи, другият в мен, от миналото. Но все пак е истинно и ми костваше доста смелост за да го публикувам.
    Благодаря ви отново за коментарите.
  • Аз наява и в стиховете си съм една и съща. Не ме е страх да бъда себе си.
    А стихът ти е наистина хубав!
    Поздравления!
    Не се страхувай!
  • Наистина хубав стих си написал, Деяне!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...