dodic (Деян Димитров)
266 1705
Mar 26, 2007, 10:00 PM

Монолог 

  Poetry
738 0 11

 

 

Страх ли те е да показваш чувства,

че само в стих им даваш път,

само в стих душата ти напускат

и свободни само в римите летят?

 

Страх ли те е да покажеш кой си,

онзи, чувственият и раним,

криещ се зад безразлични пози,

корав, железен, несломим?

 

Страх ли те е да ги пуснеш вътре,

да разкриеш пъстрия си свят,

имитирайки, че там е мъртво

и черни демони летят?

 

Страх ли те е да покажеш пътя,

водещ към копнеещо сърце

и всеки опит яростно отблъскваш,

да го достигнат чуждите ръце?

 

Страх ли те е да си отговориш

на въпросите, зададени от теб самия,

очи за истината да отвориш,

страх ли те е, че във себе си така се криеш?

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасна творба!!!! Страшно ми напомня на текстовете на Crematory!!!!! Хиляди поздрави!!!!!!!
  • Понякога, колкото и истински да е, човек се бои да разголи душата си...
    Много хубав стих, Деяне! Хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря ви. В действителност обичам да се ръчкам в себе си. Може би точно това ръчкане "пробуди" онзи, другият в мен, от миналото. Но все пак е истинно и ми костваше доста смелост за да го публикувам.
    Благодаря ви отново за коментарите.
  • Аз наява и в стиховете си съм една и съща. Не ме е страх да бъда себе си.
    А стихът ти е наистина хубав!
    Поздравления!
    Не се страхувай!
  • Наистина хубав стих си написал, Деяне!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Поздравления!
    Харесва ми!
  • Много хубав стих и истински!Поздравления!
  • на мен често ми се случва.поздрав!
  • Хареса ми!
  • Нека винаги бъдем истински, а не с маски!!!
    Поздрави за чудесния стих, Деяне!!!
Random works
: ??:??