Монолог
Страх ли те е да показваш чувства,
че само в стих им даваш път,
само в стих душата ти напускат
и свободни само в римите летят?
Страх ли те е да покажеш кой си,
онзи, чувственият и раним,
криещ се зад безразлични пози,
корав, железен, несломим?
Страх ли те е да ги пуснеш вътре,
да разкриеш пъстрия си свят,
имитирайки, че там е мъртво
и черни демони летят?
Страх ли те е да покажеш пътя,
водещ към копнеещо сърце
и всеки опит яростно отблъскваш,
да го достигнат чуждите ръце?
Страх ли те е да си отговориш
на въпросите, зададени от теб самия,
очи за истината да отвориш,
страх ли те е, че във себе си така се криеш?
© Деян Димитров All rights reserved.
