26.03.2007 г., 22:00

Монолог

891 0 11

 

 

Страх ли те е да показваш чувства,

че само в стих им даваш път,

само в стих душата ти напускат

и свободни само в римите летят?

 

Страх ли те е да покажеш кой си,

онзи, чувственият и раним,

криещ се зад безразлични пози,

корав, железен, несломим?

 

Страх ли те е да ги пуснеш вътре,

да разкриеш пъстрия си свят,

имитирайки, че там е мъртво

и черни демони летят?

 

Страх ли те е да покажеш пътя,

водещ към копнеещо сърце

и всеки опит яростно отблъскваш,

да го достигнат чуждите ръце?

 

Страх ли те е да си отговориш

на въпросите, зададени от теб самия,

очи за истината да отвориш,

страх ли те е, че във себе си така се криеш?

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна творба!!!! Страшно ми напомня на текстовете на Crematory!!!!! Хиляди поздрави!!!!!!!
  • Понякога, колкото и истински да е, човек се бои да разголи душата си...
    Много хубав стих, Деяне! Хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря ви. В действителност обичам да се ръчкам в себе си. Може би точно това ръчкане "пробуди" онзи, другият в мен, от миналото. Но все пак е истинно и ми костваше доста смелост за да го публикувам.
    Благодаря ви отново за коментарите.
  • Аз наява и в стиховете си съм една и съща. Не ме е страх да бъда себе си.
    А стихът ти е наистина хубав!
    Поздравления!
    Не се страхувай!
  • Наистина хубав стих си написал, Деяне!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...