17 may 2012, 12:10

Монолог на една Християнка

589 0 3

                                                                                по творбата

                                                               Монолог на Иисус Христос    

 

                                                   О, Господи! Това ли беше всичко...

                                                   Страхът е болка. Болката е страх.

                                                   Когато всички рани си приличат,

                                                   не всяка рана означава грях...

                                                             

                                                                     Александър Калчев

 

 

Исусе, ти на кръста беше прикован...

но не остана там.

Не бе пустиня! Даже и без глас

докосна и душите в нас.

 

Страхът е там, където няма вяра.

Невярата се ражда във тъма.

Във болката се ражда рана,

но я лекува любовта.

 

Ти беше Нашият Агнец.

На кръста ни изкупи греховете.

И раната от трънения ти венец

е ореол искрящ през вековете!

 

И помним, че ще дойде ден,

когато всичките живяли в мир,

ще се прероди духа ни вдъхновен

в прегръдките на Нашия Пастир!

 

И ще бъде! Ще бъде светлина!

От теб във мен и на цялата земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Огняне!Не бравото,а твоята съпричастност ме стопли.Най-лесно се пишат еротични стихове,но тази тема е толкова трудна и дълбока,че се опасявах да не се удавя в нея!Но тя така избликна от дъното на душата ми,че не можах да устоя,независимо от резултата!Но щом дори един човек го е прочел и е намерил нещо хубаво-удовлетворението е голямо!
  • Браво, Румяна!
    Прекрасен стих!
    И аз се радвам, че си тук отново
  • Радвам се да те видя отново

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...