17.05.2012 г., 12:10

Монолог на една Християнка

587 0 3

                                                                                по творбата

                                                               Монолог на Иисус Христос    

 

                                                   О, Господи! Това ли беше всичко...

                                                   Страхът е болка. Болката е страх.

                                                   Когато всички рани си приличат,

                                                   не всяка рана означава грях...

                                                             

                                                                     Александър Калчев

 

 

Исусе, ти на кръста беше прикован...

но не остана там.

Не бе пустиня! Даже и без глас

докосна и душите в нас.

 

Страхът е там, където няма вяра.

Невярата се ражда във тъма.

Във болката се ражда рана,

но я лекува любовта.

 

Ти беше Нашият Агнец.

На кръста ни изкупи греховете.

И раната от трънения ти венец

е ореол искрящ през вековете!

 

И помним, че ще дойде ден,

когато всичките живяли в мир,

ще се прероди духа ни вдъхновен

в прегръдките на Нашия Пастир!

 

И ще бъде! Ще бъде светлина!

От теб във мен и на цялата земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Огняне!Не бравото,а твоята съпричастност ме стопли.Най-лесно се пишат еротични стихове,но тази тема е толкова трудна и дълбока,че се опасявах да не се удавя в нея!Но тя така избликна от дъното на душата ми,че не можах да устоя,независимо от резултата!Но щом дори един човек го е прочел и е намерил нещо хубаво-удовлетворението е голямо!
  • Браво, Румяна!
    Прекрасен стих!
    И аз се радвам, че си тук отново
  • Радвам се да те видя отново

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...