May 17, 2012, 12:10 PM

Монолог на една Християнка

586 0 3

                                                                                по творбата

                                                               Монолог на Иисус Христос    

 

                                                   О, Господи! Това ли беше всичко...

                                                   Страхът е болка. Болката е страх.

                                                   Когато всички рани си приличат,

                                                   не всяка рана означава грях...

                                                             

                                                                     Александър Калчев

 

 

Исусе, ти на кръста беше прикован...

но не остана там.

Не бе пустиня! Даже и без глас

докосна и душите в нас.

 

Страхът е там, където няма вяра.

Невярата се ражда във тъма.

Във болката се ражда рана,

но я лекува любовта.

 

Ти беше Нашият Агнец.

На кръста ни изкупи греховете.

И раната от трънения ти венец

е ореол искрящ през вековете!

 

И помним, че ще дойде ден,

когато всичките живяли в мир,

ще се прероди духа ни вдъхновен

в прегръдките на Нашия Пастир!

 

И ще бъде! Ще бъде светлина!

От теб във мен и на цялата земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Огняне!Не бравото,а твоята съпричастност ме стопли.Най-лесно се пишат еротични стихове,но тази тема е толкова трудна и дълбока,че се опасявах да не се удавя в нея!Но тя така избликна от дъното на душата ми,че не можах да устоя,независимо от резултата!Но щом дори един човек го е прочел и е намерил нещо хубаво-удовлетворението е голямо!
  • Браво, Румяна!
    Прекрасен стих!
    И аз се радвам, че си тук отново
  • Радвам се да те видя отново

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...