17 мая 2012 г., 12:10

Монолог на една Християнка

588 0 3

                                                                                по творбата

                                                               Монолог на Иисус Христос    

 

                                                   О, Господи! Това ли беше всичко...

                                                   Страхът е болка. Болката е страх.

                                                   Когато всички рани си приличат,

                                                   не всяка рана означава грях...

                                                             

                                                                     Александър Калчев

 

 

Исусе, ти на кръста беше прикован...

но не остана там.

Не бе пустиня! Даже и без глас

докосна и душите в нас.

 

Страхът е там, където няма вяра.

Невярата се ражда във тъма.

Във болката се ражда рана,

но я лекува любовта.

 

Ти беше Нашият Агнец.

На кръста ни изкупи греховете.

И раната от трънения ти венец

е ореол искрящ през вековете!

 

И помним, че ще дойде ден,

когато всичките живяли в мир,

ще се прероди духа ни вдъхновен

в прегръдките на Нашия Пастир!

 

И ще бъде! Ще бъде светлина!

От теб във мен и на цялата земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Огняне!Не бравото,а твоята съпричастност ме стопли.Най-лесно се пишат еротични стихове,но тази тема е толкова трудна и дълбока,че се опасявах да не се удавя в нея!Но тя така избликна от дъното на душата ми,че не можах да устоя,независимо от резултата!Но щом дори един човек го е прочел и е намерил нещо хубаво-удовлетворението е голямо!
  • Браво, Румяна!
    Прекрасен стих!
    И аз се радвам, че си тук отново
  • Радвам се да те видя отново

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...