Монолог на Господ
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах,
създал съм най-великото си чудо.
Един, като живота, страшен грях,
една, подобно суетата, лудост.
Нарекох я със името живот:
да расне, да се люби, да се смее.
Опитваха да я направят роб,
но бе свободна, както тя умее.
По нея се разтичваха ловци,
мъжете се вживяваха на хрътки.
А тя плетеше билкови венци,
протягаше ръцете за прегръдка.
Позна ли я? Говори твоят бог,
създал от мисълта си тази Ева,
която е гаранция за скок,
другаря си повела към победа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
