21 sept 2014, 1:16

Монолог на кандидат депутата

  Poesía
561 0 3

Пак ще трябва нещо да те лъжа.
О, народе, вярвам в тебе аз.
Беден си, отчаян и си тъжен,
но ми трябва твърдият ти глас.
Супер ми е цялата платформа.
Супер ми е хъсът за кресло.
Ще направя нужната реформаq
за да имаш с хляба и масло.
Зимата ще бъде като в Чили.
Есента ще почва месец Март.
Ще почиваш във разкошни вили
с турски и индийски сериал.
Ще ядешq народе, в ресторанти.
МОЛ във всяко село ще стърчи.
Не-вода, ще пиеш само Фанта,
но... Върви на избори. Върви.
Предложи ми, още обещания.
Нека смеq народе, в диалог.
Пътят до Народното събрание
на гласd ти, вече е в залог.
Аз съм неподкупно отговорен
пред мъглата в твоите очи.
Рискът и залогът е огромен,
пред едни несбъднати мечти.
Като бебе чист съм и разказах
как за теб в жарта се хвърлям сам.
За успеха, пет нива бих слязал,
но уви, реално съм си там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление, всичко горенаписано е истина
    и не се вижда изход от тунела. Поздрав!
  • За да ни издигнат нас за депутати -
    трябва да си траем и да слушкаме.
    Пак прибягваме, отново - до лъжата -
    за да си напълним гушката.....
  • Валентине,Монологът е написан супер. Много истински, точен и за съжаление- предизвикващ болка и разочарование.Успял си да предадеш фалшивата готовност на всеки кандидат-депутат, който единствено търси изгодата чрез този пост.Освен това - стихът ти е чудесен!
    Поздравявам те за темата и талантливо написаната творба!
    Желая ти успехи - дерзай!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...