21.09.2014 г., 1:16

Монолог на кандидат депутата

559 0 3

Пак ще трябва нещо да те лъжа.
О, народе, вярвам в тебе аз.
Беден си, отчаян и си тъжен,
но ми трябва твърдият ти глас.
Супер ми е цялата платформа.
Супер ми е хъсът за кресло.
Ще направя нужната реформаq
за да имаш с хляба и масло.
Зимата ще бъде като в Чили.
Есента ще почва месец Март.
Ще почиваш във разкошни вили
с турски и индийски сериал.
Ще ядешq народе, в ресторанти.
МОЛ във всяко село ще стърчи.
Не-вода, ще пиеш само Фанта,
но... Върви на избори. Върви.
Предложи ми, още обещания.
Нека смеq народе, в диалог.
Пътят до Народното събрание
на гласd ти, вече е в залог.
Аз съм неподкупно отговорен
пред мъглата в твоите очи.
Рискът и залогът е огромен,
пред едни несбъднати мечти.
Като бебе чист съм и разказах
как за теб в жарта се хвърлям сам.
За успеха, пет нива бих слязал,
но уви, реално съм си там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление, всичко горенаписано е истина
    и не се вижда изход от тунела. Поздрав!
  • За да ни издигнат нас за депутати -
    трябва да си траем и да слушкаме.
    Пак прибягваме, отново - до лъжата -
    за да си напълним гушката.....
  • Валентине,Монологът е написан супер. Много истински, точен и за съжаление- предизвикващ болка и разочарование.Успял си да предадеш фалшивата готовност на всеки кандидат-депутат, който единствено търси изгодата чрез този пост.Освен това - стихът ти е чудесен!
    Поздравявам те за темата и талантливо написаната творба!
    Желая ти успехи - дерзай!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...