Монолог на кандидат депутата
Пак ще трябва нещо да те лъжа.
О, народе, вярвам в тебе аз.
Беден си, отчаян и си тъжен,
но ми трябва твърдият ти глас.
Супер ми е цялата платформа.
Супер ми е хъсът за кресло.
Ще направя нужната реформаq
за да имаш с хляба и масло.
Зимата ще бъде като в Чили.
Есента ще почва месец Март.
Ще почиваш във разкошни вили
с турски и индийски сериал.
Ще ядешq народе, в ресторанти.
МОЛ във всяко село ще стърчи.
Не-вода, ще пиеш само Фанта,
но... Върви на избори. Върви.
Предложи ми, още обещания.
Нека смеq народе, в диалог.
Пътят до Народното събрание
на гласd ти, вече е в залог.
Аз съм неподкупно отговорен
пред мъглата в твоите очи.
Рискът и залогът е огромен,
пред едни несбъднати мечти.
Като бебе чист съм и разказах
как за теб в жарта се хвърлям сам.
За успеха, пет нива бих слязал,
но уви, реално съм си там.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За да ни издигнат нас за депутати -
трябва да си траем и да слушкаме.
Пак прибягваме, отново - до лъжата -
за да си напълним гушката..... -
Валентине,Монологът е написан супер. Много истински, точен и за съжаление- предизвикващ болка и разочарование.Успял си да предадеш фалшивата готовност на всеки кандидат-депутат, който единствено търси изгодата чрез този пост.Освен това - стихът ти е чудесен!
Поздравявам те за темата и талантливо написаната творба!
Желая ти успехи - дерзай!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и не се вижда изход от тунела. Поздрав!