11 ene 2011, 20:58

Монолог на поета

829 0 8

Пак по Нета пиша

приказки едни.

Сняг навънка кишав

друга пък реди.

 

Де да може трета,

тъй, на самоход,

да внесе кюфтета

или пък – хот-дог.

 

Няма вкъщи нищо

в празния долап.

Пълен непукист съм,

вечен съм майтап.

 

Дядо мъдро каза

приказка една:

"Китка са за ваза

писани слова -

 

гладния не хранят,

туй го запомни."

Някъде от рая

зорко ме следи

 

и навярно казва:

"нищо не разбра!"

И стоя на празна

нетна светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, това е чудесно стихотворение, с много хумор но и много реализъм!
  • Храниш всички ни с прекрасните си творби, а гладният не би могъл да дава, поздравления!
  • поетът си е поет, Иване....!

    и ти си, също!!!

    поздравления
  • E, поет и не само! Поздрав!
  • Една непреходна истина си споделил!!!
    Поздравления!Стана ми много мило,че споделяш това,което чувствам и аз,макар и не пишеща
    Поздрави и комплименти за лекотата ,с която редиш римите!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....