Jan 11, 2011, 8:58 PM

Монолог на поета

831 0 8

Пак по Нета пиша

приказки едни.

Сняг навънка кишав

друга пък реди.

 

Де да може трета,

тъй, на самоход,

да внесе кюфтета

или пък – хот-дог.

 

Няма вкъщи нищо

в празния долап.

Пълен непукист съм,

вечен съм майтап.

 

Дядо мъдро каза

приказка една:

"Китка са за ваза

писани слова -

 

гладния не хранят,

туй го запомни."

Някъде от рая

зорко ме следи

 

и навярно казва:

"нищо не разбра!"

И стоя на празна

нетна светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, това е чудесно стихотворение, с много хумор но и много реализъм!
  • Храниш всички ни с прекрасните си творби, а гладният не би могъл да дава, поздравления!
  • поетът си е поет, Иване....!

    и ти си, също!!!

    поздравления
  • E, поет и не само! Поздрав!
  • Една непреходна истина си споделил!!!
    Поздравления!Стана ми много мило,че споделяш това,което чувствам и аз,макар и не пишеща
    Поздрави и комплименти за лекотата ,с която редиш римите!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...