rudin (Иван Христов)
865 1445
11.01.2011 г., 20:58 ч.

Монолог на поета 

  Поезия » Хумористична
660 0 8

Пак по Нета пиша

приказки едни.

Сняг навънка кишав

друга пък реди.

 

Де да може трета,

тъй, на самоход,

да внесе кюфтета

или пък – хот-дог.

 

Няма вкъщи нищо

в празния долап.

Пълен непукист съм,

вечен съм майтап.

 

Дядо мъдро каза

приказка една:

"Китка са за ваза

писани слова -

 

гладния не хранят,

туй го запомни."

Някъде от рая

зорко ме следи

 

и навярно казва:

"нищо не разбра!"

И стоя на празна

нетна светлина.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, това е чудесно стихотворение, с много хумор но и много реализъм!
  • Храниш всички ни с прекрасните си творби, а гладният не би могъл да дава, поздравления!
  • поетът си е поет, Иване....!

    и ти си, също!!!

    поздравления
  • E, поет и не само! Поздрав!
  • Една непреходна истина си споделил!!!
    Поздравления!Стана ми много мило,че споделяш това,което чувствам и аз,макар и не пишеща
    Поздрави и комплименти за лекотата ,с която редиш римите!!!
  • Еее, страхотен си!
    "На това дередже са повечето пишещи у нас" - рекъл си Вуте, виждайки хала на Нане и взел, че се поуспокоил...
  • !
  • Леле Иване..и аз съм така..глад не сеща поетичната душа!
Предложения
: ??:??