Монолог на поета
Пак по Нета пиша
приказки едни.
Сняг навънка кишав
друга пък реди.
Де да може трета,
тъй, на самоход,
да внесе кюфтета
или пък – хот-дог.
Няма вкъщи нищо
в празния долап.
Пълен непукист съм,
вечен съм майтап.
Дядо мъдро каза
приказка една:
"Китка са за ваза
писани слова -
гладния не хранят,
туй го запомни."
Някъде от рая
зорко ме следи
и навярно казва:
"нищо не разбра!"
И стоя на празна
нетна светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
