17 ago 2011, 23:05

Монолог на прилепа

1.4K 0 5

МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА

 

Живея нощем, леко дишам,

а през деня, сред сън, съм сам...

Аз търся тона под клавиша,

ръждясал в дневния ви храм...

Трептене нощно щом ме парне,

улавям  всяка честота

и сред препятствия коварни,

премерил риска, пак летя...

И все се взирам към звездите,

които гледат тъжно вас,

че все по-трудно ще приспите

стремежа към пари и власт...

И във живота си – тъй кратък,

не мога да ви разбера:

какво не ви харесва в мрака

на топлата ви пещера?!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ванилине, знаеш, че точно това ми харесва - дълбоката философска мисъл за екзистенциалното, показана просто, с две шрихи и картинно - с две мазки... Тук си отново ти, човекът, когото познавам като изпридащ (сег.деят.прич., ед.ч., м.р.)тънката нишка в чуждите души!
  • Страхотна творба, много точно попадение!
  • Много стойностен стих!Браво!
  • !!!
  • Страхотно!Поздрав за прилепчето!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...