Монолог на прилепа

17.08.2011 г., 23:05 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 7

1141 0 5

МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА
Живея нощем, леко дишам,
а през деня, сред сън, съм сам...
Аз търся тона под клавиша,
ръждясал в дневния ви храм...
Трептене нощно щом ме парне,
улавям всяка честота
и сред препятствия коварни,
премерил риска, пак летя...
И все се взирам към звездите,
които гледат тъжно вас,
че все по-трудно ще приспите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Полет
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
Тази любов невъзможна

Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
Още една пролет

Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...

Още произведения »