Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
17.08.2011 г., 23:05 ч.

Монолог на прилепа 

  Поезия » Философска
864 0 5

МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА

 

Живея нощем, леко дишам,

а през деня, сред сън, съм сам...

Аз търся тона под клавиша,

ръждясал в дневния ви храм...

Трептене нощно щом ме парне,

улавям  всяка честота

и сред препятствия коварни,

премерил риска, пак летя...

И все се взирам към звездите,

които гледат тъжно вас,

че все по-трудно ще приспите

стремежа към пари и власт...

И във живота си – тъй кратък,

не мога да ви разбера:

какво не ви харесва в мрака

на топлата ви пещера?!...

 

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ванилине, знаеш, че точно това ми харесва - дълбоката философска мисъл за екзистенциалното, показана просто, с две шрихи и картинно - с две мазки... Тук си отново ти, човекът, когото познавам като изпридащ (сег.деят.прич., ед.ч., м.р.)тънката нишка в чуждите души!
  • Страхотна творба, много точно попадение!
  • Много стойностен стих!Браво!
  • !!!
  • Страхотно!Поздрав за прилепчето!
Предложения
: ??:??