(В разрез с всички познати приказки)
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен, той дивата гора
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов, ...