Монолог на Снежанка
(В разрез с всички познати приказки)
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен, той дивата гора
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов,
и още - май - треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно, с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте, нали?
До сетен дъх ще помня тази ласка!
Не е виновен! В нежната му паст
бих скочила, дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк,
а приказките лъжат!...
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен, той дивата гора
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов,
и още - май - треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно, с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте, нали?
До сетен дъх ще помня тази ласка!
Не е виновен! В нежната му паст
бих скочила, дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк,
а приказките лъжат!...
© Лулу All rights reserved.
