Не беше вълк, поне не беше сив, не помня, май очите ми затвори, усещах някак си, че е красив, целуна ме, преди да проговоря. Забравих за джуджета и за принц, за вещица и ябълки отровни, с вретеното табутата пробих и се изгубихме в нощта съдбовна. Заради мен, той дивата гора превърна в кът от рая на земята, и бе любов, и огън, и любов, и още - май - треперят ми краката. Да, вярно, понахапа ме с очи, и с зъби, нежно, с нокти ме издраска, но той е Вълк, забравихте, нали? До сетен дъх ще помня тази ласка! Не е виновен! В нежната му паст бих скочила, дори и да ме вържат, не си живяла, щом не знаеш как обича Вълк, а приказките лъжат!...
Брей, да му се не знае!
Добре, че за истинската поезия няма как да закъснееш - красотата си е красота по всяко време!
Все пак - щастлива съм, че не пропуснах (благодарение на miss_india (Калина )
Сигурно се сещаш, колега тя протътри крак с тия монолози и се почна, но да ти кажа и на Пепеляшка не и се е разминало още, страхотна идея ми даваш да ти кажа хахаха
Май се сещам за колежката! А като видях мнолог... добре, че е Снежанка! А не примерно Пепеляшка с оня идиотски виц с тиквата! ( Брех, ШчупИх си п/р/остомера за максимално тъп комент!)
А стихото е чудно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.