Монолог с луната

30 ene 2016, 10:58

Poesía » Otra

374 0 2

Къде се скри? Не светиш тази вечер!

Самотна ли си като мен?!

Ела да поговорим – като две обречени

сами превърнали животът си в плен.

Не се плаши от дремещите улици

намерили са изход – злобничко подмятат

и тайно се подсмихват- от тъгата е,

а сенките пронизват тишината.

Ела при мен да пием от забравата

клишетата ще хвърлим през прозореца

и раните кървящи да остържем с яд - до здраво

ще слушаме омайни песни на щуреца.

Не искаш? Е добре, тогава бягай!

Не си ми нужна, вече се разсъмва.

И моля те, не се засягай!

Тя самотата често е измамна.

maiaan

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.