Монолог с луната
Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици
намерили са изход – злобничко подмятат
и тайно се подсмихват- от тъгата е,
а сенките пронизват тишината.
Ела при мен да пием от забравата
клишетата ще хвърлим през прозореца
и раните кървящи да остържем с яд - до здраво
ще слушаме омайни песни на щуреца.
Не искаш? Е добре, тогава бягай!
Не си ми нужна, вече се разсъмва.
И моля те, не се засягай!
Тя самотата често е измамна.
maiaan
© Мая Ангелова All rights reserved.
