Jan 30, 2016, 10:58 AM

Монолог с луната 

  Poetry » Other
433 0 2
Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици
намерили са изход – злобничко подмятат
и тайно се подсмихват- от тъгата е,
а сенките пронизват тишината.
Ела при мен да пием от забравата
клишетата ще хвърлим през прозореца
и раните кървящи да остържем с яд - до здраво
ще слушаме омайни песни на щуреца. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??