argonyk (Димитър Никифоров)
335 1306
14 ago 2024, 10:06

Монолог след последната страница на библията 

  Poesía
248 6 11

 

Живея на ръба на дните костеливи
в прегръдката на празната ми къща.
Говоря често с мъртвите, като със живи,
макар, че те мълчат, не ми отвръщат.

 

Навярно скитат из деретата усойни
на космоса – за Божи двор нарочен,
додето тук фалшиви ангели с обои
възпяват на смъртта часа неточен.

 

Отрекох се от всичките икони с ярост,
но камък срещу черквата не хвърлих.
Каквото е сред мойте болки изгоряло,
не е чеиз за чуждите кахъри.

 

Изроних си от стискане зъбите вече,
юмруците – артритът ги отпусна.
Не чувал как петли пропяват се отрече,
един другар, от правдата покрусен.

 

Преваля билото си моят път житейски –
една торба с пороци и любови.
Говорех не на "Ти" с пророците библейски,
но никога не си измислих нови.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??