Монолог след последната страница на библията
Живея на ръба на дните костеливи
в прегръдката на празната ми къща.
Говоря често с мъртвите, като със живи,
макар, че те мълчат, не ми отвръщат.
Навярно скитат из деретата усойни
на космоса – за Божи двор нарочен,
додето тук фалшиви ангели с обои
възпяват на смъртта часа неточен.
Отрекох се от всичките икони с ярост,
но камък срещу черквата не хвърлих.
Каквото е сред мойте болки изгоряло,
не е чеиз за чуждите кахъри.
Изроних си от стискане зъбите вече,
юмруците – артритът ги отпусна.
Не чувал как петли пропяват се отрече,
един другар, от правдата покрусен.
Преваля билото си моят път житейски –
една торба с пороци и любови.
Говорех не на "Ти" с пророците библейски,
но никога не си измислих нови.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
