МОНОЛОГЪТ НА ЕДНА СНИМКА
на брат ми
За кратко, за мъничко спри!
Вземи ме в познатата длан!
В очите ми ти погледни,
спомни си мига изживян...
За мъничко! Знам, че тежи.
Не питай кога и защо...
И моля те, спри, не плачи!
Каквото било - е било.
За кратко за мен си спомни.
Не казвай, че бях като сън... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse