13 ago 2023, 21:43

Монологът на Свободата

473 2 8
Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.

Не питай ме къде съм дърт гадател,
или клюкарките на пейката пред блока.
Писмо съм пуснато, но без подател,
и без адрес на битието във потока.

Не чакай да ме срещнеш и по улица,
за мене пътища не съществуват!
Понякога съм гост на вълча глутница,
когато всички те Луна сънуват...

Но и сред тях не ще да ме намериш
дори и вълк да си, един от всичките!
Ако в себе си не ме усетиш,
напразно е и търсенето в другите!

28.07.2023.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Пепи 💐
  • Много е хубаво!
  • Нормално.
    Хубава вечер ти пожелавам и се радвам, че намина.
  • Ако трябва да бъда честен, чета но рядко коментирам поезия. Не че не я разбирам, но иска по-вече усилия за да се докоснеш до нея.
  • Ооо, много приятно ме изненада тук!
    Този стих си го слагам сред най-силните написани от много време насам, колкото и нескромно да звучи.
    И си мислех, че никой няма повече и да го погледне, да не говорим за коментар.
    Радвам се, че не познах.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...