13.08.2023 г., 21:43 ч.

Монологът на Свободата 

  Поезия » Философска, Друга
167 2 8
Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.

Не питай ме къде съм дърт гадател,
или клюкарките на пейката пред блока.
Писмо съм пуснато, но без подател,
и без адрес на битието във потока.

Не чакай да ме срещнеш и по улица,
за мене пътища не съществуват!
Понякога съм гост на вълча глутница,
когато всички те Луна сънуват...

Но и сред тях не ще да ме намериш
дори и вълк да си, един от всичките!
Ако в себе си не ме усетиш,
напразно е и търсенето в другите!

28.07.2023.
 

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Пепи 💐
  • Много е хубаво!
  • Нормално.
    Хубава вечер ти пожелавам и се радвам, че намина.
  • Ако трябва да бъда честен, чета но рядко коментирам поезия. Не че не я разбирам, но иска по-вече усилия за да се докоснеш до нея.
  • Ооо, много приятно ме изненада тук!
    Този стих си го слагам сред най-силните написани от много време насам, колкото и нескромно да звучи.
    И си мислех, че никой няма повече и да го погледне, да не говорим за коментар.
    Радвам се, че не познах.
  • И много точно ''... Ако в себе си не ме усетиш, напразно е и търсенето в другите...''.
  • Мерси, Ничка.
  • Много неща си казал, Гош!
    Много есенциална форма и изказ!
    Поздрави!🍀🍀🍀
Предложения
: ??:??